Feb 26, 2007, 4:56 PM

Сътворение 

  Poetry
895 0 3
Кръвта извира на талази,
и засъхва.
Пожарът я превръща в прах.
Задръства всяка бръчка,
бавно лази,
удавя всичко в свойта гръд.
Заспива всичко живо.
А живя ли?
Дали разбра какво е плът?
Дали разбра какво душа е,
какво е болка?
Да човъркаш с прът.
Там дупка няма.
А дълбаеш.
Докато стигнеш до ръба.
Изплуват трупове.
Дълбаеш.
И те с кръвта ще изтекат.
И ще остане само суша.
Съсирек.
След изгрял вулкан.
Дълбай!
Там вече не те слушат.
Остана сам.
Завеса!
Край.

Сътворение 23.02.2007

© Кольо All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??