26 feb 2007, 16:56

Сътворение

  Poesía
1.2K 0 3
Кръвта извира на талази,
и засъхва.
Пожарът я превръща в прах.
Задръства всяка бръчка,
бавно лази,
удавя всичко в свойта гръд.
Заспива всичко живо.
А живя ли?
Дали разбра какво е плът?
Дали разбра какво душа е,
какво е болка?
Да човъркаш с прът.
Там дупка няма.
А дълбаеш.
Докато стигнеш до ръба.
Изплуват трупове.
Дълбаеш.
И те с кръвта ще изтекат.
И ще остане само суша.
Съсирек.
След изгрял вулкан.
Дълбай!
Там вече не те слушат.
Остана сам.
Завеса!
Край.

Сътворение 23.02.2007

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Кольо Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...