rarebird (Весислава Савова)
213 1794
14.12.2008 г., 22:54 ч.

Сътворение 

  Поезия » Друга
594 0 3
 

Сънят и Копнежът,

сляти в едно,

родиха Стремежа

към нещо добро.

Нежно, ефирно,

тяхното крехко дете,

глава сведе смирено:

- А сега накъде?

- Как накъде? -

Сънят го подбутна -

- в нечии любящи ръце.

- Как накъде?

Копнежът прошушна -

- Нали си наше дете?

Лети на крилата

на смели мечти.

Търси добрината

в нечии тъжни очи.

Иди, разкажи им

как на света

често боли ни,

но има мечта.

Тя никога не е напразна,

защото ражда се така,

както ти, чедо свидно,

роди се от Копнежа и Съня.

© Весислава Савова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • ....даааа, виждам ,че музата не те е забравила оттогава ....навестява те все по-сполучливо !
  • Благодаря ти за откровението, Витания. Ще обмисля предложението ти, защото определено си заслужава. Очаквай включване при първо "омузване". Поздрави.
  • Без последните четири реда, който според мен не са добре стоящи тук, стихото ти е за браво!
    Много готин ритъм дори си сътворил/а...
    Ако можеш да му оправиш финала, поне според мен няма да сбъркаш!

    Ма някои са те проспали...четящо- спящи!
Предложения
: ??:??