Сътворение
Сънят и Копнежът,
сляти в едно,
родиха Стремежа
към нещо добро.
Нежно, ефирно,
тяхното крехко дете,
глава сведе смирено:
- А сега накъде?
- Как накъде? -
Сънят го подбутна -
- в нечии любящи ръце.
- Как накъде?
Копнежът прошушна -
- Нали си наше дете?
Лети на крилата
на смели мечти.
Търси добрината
в нечии тъжни очи.
Иди, разкажи им
как на света
често боли ни,
но има мечта.
Тя никога не е напразна,
защото ражда се така,
както ти, чедо свидно,
роди се от Копнежа и Съня.
© Весислава Савова All rights reserved.
