Сътворение
Погледни този свят. Погледни го нехайно - през рамо,
гроб, до гроба. Покойници. Живите живи не са.
Няма вечна любов, краткотрайното щастие само,
обещава причини, за сто и едно чудеса.
Прекрои го света - направи си парченца за пъзел,
подреди ги, да пасват - по форма, по усет и цвят
Разсечи на страха си душащият мислите възел,
нека утре е днес и във бяло мечтите цъфтят.
Ако Бог се разсърди - по мъжки без думи излишни,
Ти кажи Му : Пощавай, мой Боже, но имам, душа,
пренаселен света ни е - злоба и помисли скришни,
поправи ме, мой Отче, наивен съм, но не греша.
Ако годро очи към градината райска отвърне,
ти разбъркай парченцата, в миг, просто спри, забрави!
За да има един да те с обич за кратко прегърне,
от Вселенското блато един, но Човек направи!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
