koli4a (Никола Апостолов)
1362 3236
29.01.2014 г., 15:24 ч.

Съвест 

  Поезия » Друга
357 0 4

Една светулка в лятна нощ ме води.

Една светулка в пътя ме зове.

И в мене никнат хиляди разводи

със мойте някогашни богове.

 

На всяка крачка с тях се аз развеждам

и ще остана със единствен Бог.

След таз светулка в тъмно се повеждам -

едничка съвест и съдията строг.

 

Единствен Бог остана мойта съвест

и тя е днеска моят страшен съд.

Че в тоз животец четвъртит и ръбест,

отдавна тя е най-добрият път.

 

Със чиста съвест - чиста е душата.

Със мисъл чиста е и моят сън.

На точно място идват си нещата

и радвам се на слънцето навън.

© Никола Апостолов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??