koli4a (Никола Апостолов)
1367 3273
29 янв. 2014 г., 15:24

Съвест 

  Поэзия » Другая
336 0 4

Една светулка в лятна нощ ме води.

Една светулка в пътя ме зове.

И в мене никнат хиляди разводи

със мойте някогашни богове.

 

На всяка крачка с тях се аз развеждам

и ще остана със единствен Бог.

След таз светулка в тъмно се повеждам -

едничка съвест и съдията строг.

 

Единствен Бог остана мойта съвест

и тя е днеска моят страшен съд.

Че в тоз животец четвъртит и ръбест,

отдавна тя е най-добрият път.

 

Със чиста съвест - чиста е душата.

Със мисъл чиста е и моят сън.

На точно място идват си нещата

и радвам се на слънцето навън.

© Никола Апостолов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??