voda (Елица Ангелова)
582 14033
12.07.2018 г., 10:43 ч.  

Съвест 

  Поезия » Гражданска
1200 13 25

 

Пред този магазин, на тротоара,
тя идва сутрин  с тръпнещо сърце.
Безименна. И в младостта си – стара.
Присяда кротко, с купичка в ръце.

Тук всички я познават и не питат 
дали си има нейде дом и род.
През мъката, в очите й попила,
тя още вярва в нечие добро.

Едни се спират, други отминават.
Монета звънне – като остър вик...
И аз неволно някак осъзнавам: 

със съвест се измерва този миг.
 

© Елица Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Ще докосне добрите като теб, Бени!
    Благодаря за присъствието!
  • Затрогвсщ стих, Ели! Дълбоко човечен...
  • Благодаря за съпричастието!
  • Рисуваш с думи, с чувства, болка и тъга,
    предизвикваш размисли,
    разливаш обич, топлина,
    с надеждата, че хората ще станат по-добри!
    ***
    Поздрави, Ели!))))))
  • Чудесно, Ели! Много проникновено, съпричастно и социално ангажирано звучи! Хареса ми! Поздрави!
  • Трогват думите ти, Мария!
    Поздрав – с пожелание за хубави дни!
  • Човешки подтик към състрадание и милост, който предизвиква и дълбочинни въпроси. Перо, актуално на мъката! Браво!
  • Да, има хора като твоя приятел, Петре.
    Благословен да е!
  • Имам приятел, който всеки петък вечер помага в неговата църква като раздава храна на бездомните. Той е по-добър от мен, аз все нямам време...
  • Има, Иржи, виждала съм да подават...
    Благодаря за съпричастието!
  • Бездушни станаха хората и някои търсят оправдание в тежкия живот,който настана....Но все още има души,които страдат с нещастните,но....една лястовица не прави пролет!Дано има повече хора като теб,Ели!
  • Радвам се, че се отби, Златна. Благодаря!
    Приятни емоции през уикенда!
  • Актуално е!
    Хубва вечер и творческа вечер, Водице!
  • Благодаря ви!
  • Прекрасно, дано повече съвести да събуди!
  • Много ми хареса, Елица – силно, откровено, дълбоко! Поздравления!
  • Благодаря на Гавраил и Мисана за добрите думи.
    Радост и усмивки в дните ви!
  • Трогателен стих. Кара ни да се замислим, защо така е устроен светът и защо Господ си затваря очите пред всичко това. Знам баналния йезуитски отговор: "неведоми са божиите пътища", но този отговор не е удовлетворителен, поне за мен. Поздравление за стиха, Водичке!
  • Понякога съвестта е скрита в една звънтяща монета.
  • Милосърдието не решава поставения проблем, но само това може да направи отделният човек.
    Благодаря на всички за проявеното разбиране и за споделените мисли.
    Спокойни и благодатни дни!
  • Достоверно нарисувана картина, която сме виждали всички на улицата, край магазина, по гарите...На когото душата - без вина виновна, потрепне болезнено от нея, значи е човек, който преживява болката на несретника като своя болка!...Ти си такъв човек, Ели!...
    Силен, въздействащ стих!...Поклон пред перото ти!...
  • Силен финал!
  • Колко въздействащо пишеш, Ели, а съвестта ти е така фина, че няма как да не се замисли човек над собствената си. Прекрасен стих!
  • Ех, Водичке...
  • Много хубаво и истинско Стихотворение.Имам подобно.Тъжно.
Предложения
: ??:??