Съвест
Ти - силният, така отслабен
пред всичко, което не виждаш,
но чуващ гласа си - уплашен,
от злото когато приижда,
то трови душата ти бавно,
пред ехо на тлееща дума,
лишена от смисъл отдавна,
пред чувство - отколешен тумор,
захранен от низки възторзи,
пред шепот студен, многословен.
Ти демона твой изтормози
със поглед присЪден, виновен.
Не би равнодушен останал
към своята съвест - близначка,
прости си, над всичко въстанал,
сега си пред "трапа" на крачка.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иван Димитров Всички права запазени
