Mar 21, 2021, 10:16 PM

Съвест 

  Poetry
377 0 2

Ти - силният, така отслабен
пред всичко, което не виждаш,
но чуващ гласа си - уплашен,
от злото когато приижда,

то трови душата ти бавно,
пред ехо на тлееща дума,      
лишена от смисъл отдавна,                
пред чувство - отколешен тумор,

захранен от низки възторзи,                
пред шепот студен, многословен.
Ти демона твой изтормози              
със поглед присЪден, виновен.

Не би равнодушен останал
към своята съвест - близначка,
прости си, над всичко въстанал,
сега си пред "трапа" на крачка.

© Иван Димитров All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??