10.05.2008 г., 15:32 ч.

Съвест 

  Поезия
940 0 14
Тя идва във съня ми нощем.
В душата ми навлиза с взлом -
разбива я! Оглозгва я до кости.
Гради във мене своя дом.
Строи със ледени парчета
(от огледало може би).
Забива ми ги във сърцето,
харесва и, че ме боли.
Не и се сърдя, ясно зная,
че ми е верен спътник тя.
Не я пропъждам с клетви. Тя е
вековен гост на моята душа. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Миглена Цветкова Всички права запазени

Предложения
: ??:??