Съвест
Тя идва във съня ми нощем.
В душата ми навлиза с взлом -
разбива я! Оглозгва я до кости.
Гради във мене своя дом.
Строи със ледени парчета
(от огледало може би).
Забива ми ги във сърцето,
харесва и, че ме боли.
Не и се сърдя, ясно зная,
че ми е верен спътник тя.
Не я пропъждам с клетви. Тя е
вековен гост на моята душа.
Ако не мога да я пазя чиста,
ако не мога да я задържа,
ще я изкапя тихичко на листа.
... Без нея как ще продължа?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Миглена Цветкова Всички права запазени
