Съвест
Тя идва във съня ми нощем.
В душата ми навлиза с взлом -
разбива я! Оглозгва я до кости.
Гради във мене своя дом.
Строи със ледени парчета
(от огледало може би).
Забива ми ги във сърцето,
харесва и, че ме боли.
Не и се сърдя, ясно зная,
че ми е верен спътник тя.
Не я пропъждам с клетви. Тя е
вековен гост на моята душа.
Ако не мога да я пазя чиста,
ако не мога да я задържа,
ще я изкапя тихичко на листа.
... Без нея как ще продължа?
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Миглена Цветкова Все права защищены
