10 мая 2008 г., 15:32

Съвест 

  Поэзия
865 0 14

Тя идва във съня ми нощем.

В душата ми навлиза с взлом -

разбива я! Оглозгва я до кости.

Гради във мене своя дом.

 

Строи със ледени парчета

(от огледало може би).

Забива ми ги във сърцето,

харесва и, че ме боли.

 

Не и се сърдя, ясно зная,

че ми е верен спътник тя.

Не я пропъждам с клетви. Тя е

вековен гост на моята душа.

 

      Ако не мога да я пазя чиста,

      ако не мога да я задържа,

       ще я изкапя тихичко на листа.

      ... Без нея как ще продължа?

© Миглена Цветкова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Браво.
  • Хареса ми!Поздрави от един съвестен гражданин!
  • Аз също имам подобно стихче за Съвестта (даже две), но сега няма да мога да го публикувам, защото ще кажат, че съм плагиатствала, както стана с едно друго! И този път ще ме изгорят жива! А за твоето стихче- Браво! Добре си се справила и този път!
  • Никога не бих се сетила да напиша стих за Съвестта- нашата вечна гостенка. Аплодирам те бурно, защото и темата е нестандартна, и си я поднесла прекрасно...
  • Отличен и реален стих. Много е хубав и истински, поздравявам те за доброто написване.
  • И на мен ми хареса! ( Без третия куплет.)
    Здрасти и от мен!
  • Харесах! Познато усещане...
  • един поет писа...съвестта е моята любима...
    така е...всеки има нужда от съвест...
    Много хубав стих! с обич, Миглена.
  • Най-хубавото нещо на този свят е да заспиваш с чиста съвест!Поздравления за този стих!
  • Тя е част от всеки нас!Поздрав!
  • Хареса ми! Поздрави!
  • Хареса ми.
  • Това е което ни прави истински.Трябва да си го пазим.Поздрави.
  • Добре дошла! Закъде сме без нея, наистина?
Предложения
: ??:??