Съвест

Poetry

1.1K 0 14

Тя идва във съня ми нощем.

В душата ми навлиза с взлом -

разбива я! Оглозгва я до кости.

Гради във мене своя дом.

Строи със ледени парчета

(от огледало може би).

Забива ми ги във сърцето,

харесва и, че ме боли.

Не и се сърдя, ясно зная,

че ми е верен спътник тя.

Не я пропъждам с клетви. Тя е

вековен гост на моята душа.

Ако не мога да я пазя чиста,

ако не мога да я задържа,

ще я изкапя тихичко на листа.

... Без нея как ще продължа?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

DragoPi4a (Драгомир Костадинов)

Браво.

2010-07-23T14:14:06+03:00
exs_77 (Екатерина Спасова)

Хареса ми!Поздрави от един съвестен гражданин!

2008-05-18T23:17:17+03:00
aLmA_mUeRtA (Ив)

Аз също имам подобно стихче за Съвестта (даже две), но сега няма да мога да го публикувам, защото ще кажат, че съм плагиатствала, както стана с едно друго! И този път ще ме изгорят жива! А за твоето стихче- Браво! Добре си се справила и този път!

2008-05-18T00:19:51+03:00
ria (Гергана Иванова)

Никога не бих се сетила да напиша стих за Съвестта- нашата вечна гостенка. Аплодирам те бурно, защото и темата е нестандартна, и си я поднесла прекрасно...

2008-05-10T22:28:41+03:00
IceMoon (Виктория Минева)

Отличен и реален стих. Много е хубав и истински, поздравявам те за доброто написване.

2008-05-10T21:32:45+03:00