29.04.2011 г., 0:00

Съвет

795 0 3

 

 

Недостигнати желания, несбъднати мечти…

Дълбоки тъмни немислими цели,

кътани в дъното почти.

Но защо…?

Защото някой някога решил

да сътвори на овцете правила и норми

и на непокорниците етикет зашил

със имена на нечовешки форми.

И ако тръгна по бленувания път,

бих избрала да съм непокорна.

И пред онзи божий съд,

макар и в ада ,пак съм неуморна.

Някой някога бил казал:

Непокорството е лошо нещо.

Така несъзнателно наказал

някой жаден за живот, за тръпка.

Аз пък казвам друго в кратко обобщение:

“живей живота си до края,

не се затваряй в тъмно помещение,

опитай друга топла стая,

отваряй до последно всичките врати,

намери душевния покой,

където кръговратът ще те завърти,

прероди се след онзи покой,

който търсят много изгубени души

и тогава под ясното небе

ще намериш своя собствен рай

и вече прочистил своето сърце,

крещиш със пълно гърло “край”…

край на данък чуждо мнение,

край на житейското съмнение,

край на мъката, тъгата,

край на слепотата,

моят живот си е в моите ръце,

това са моята душа и моето сърце,

затова и ти живей със мисълта,

че трябва да отвориш всичко, до последната врата.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анастасия джингова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...