Съвет
Недостигнати желания, несбъднати мечти…
Дълбоки тъмни немислими цели,
кътани в дъното почти.
Но защо…?
Защото някой някога решил
да сътвори на овцете правила и норми
и на непокорниците етикет зашил
със имена на нечовешки форми.
И ако тръгна по бленувания път,
бих избрала да съм непокорна.
И пред онзи божий съд,
макар и в ада ,пак съм неуморна.
Някой някога бил казал:
Непокорството е лошо нещо.
Така несъзнателно наказал
някой жаден за живот, за тръпка.
Аз пък казвам друго в кратко обобщение:
“живей живота си до края,
не се затваряй в тъмно помещение,
опитай друга топла стая,
отваряй до последно всичките врати,
намери душевния покой,
където кръговратът ще те завърти,
прероди се след онзи покой,
който търсят много изгубени души
и тогава под ясното небе
ще намериш своя собствен рай
и вече прочистил своето сърце,
крещиш със пълно гърло “край”…
край на данък чуждо мнение,
край на житейското съмнение,
край на мъката, тъгата,
край на слепотата,
моят живот си е в моите ръце,
това са моята душа и моето сърце,
затова и ти живей със мисълта,
че трябва да отвориш всичко, до последната врата.
© Анастасия джингова All rights reserved.
