Съвременна елегия
Съвременна елегия
Мога да умра
от тъга.
Знам дори
и как се умира.
Може би
и затова
нещо истинско
ме възпира.
Като лекар съм -
познавам смъртта.
Прост е краят -
сърцето спира.
Но запомних
една сълза,
стих изгубен
и любов,
пред която
се спира.
Пред тях
ще изпитам
голяма вина.
... от многото...
никой не можа
да избира.
- Усмихни се! -
ще кажат.
- Продължавай така!
Теб Животът
избра.
Недей го предава!
И не умирай.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Виолета Томова Всички права запазени
