Съвременно перо съм, брат
Съвременно перо съм, брат
Звездички мигат в тих захлас
на миди, скрити в дълбините;
щурци простенват с хрипкав глас
в тревички еротично свити;
препускат залези в ята,
прозяват се пътеки лунни...
Пазачи-рими сладко спят,
метафори разпускат буйно!
В главата-есенни листа,
в сърцето-сняг и посред лято
и с химни пак виня смъртта,
че... трън ми е убол петата.
И целия прекрасен свят
въртя все в мойта центрофуга...
Съвременно перо съм, брат!
Чети с мерак...само не псувай!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Петя Божилова Всички права запазени
