11.09.2010 г., 23:28 ч.

Съвсем като в картина на Дали 

1203 0 33

© Аэлла Вихрь-Харпиевна Всички права запазени

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • лъвче (Лъки)
    Страхотна поезия! Благодаря за удоволствието, което ми поднесе, Аелла!!!
  • Ена (Елена Гоцева)
    pianisisimo (Галина Игнатова): 4-01-2014г. 07:54
    О, нощта - проклета, дива хищница е много оригинално, пък римуването със скитница е направо фамозно!!!Прочетете стиховете на 14 годишната Петя Дубарова, има какво да научите...

    !!!
    ???

    Хм...
  • pantommind (Драго)
    По моята част)) Прекрасно пишеш!!!
  • pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
    Скоро не бях идвала на твоята поетична страничка и днес отново осъзнах, колко съм загубила от това. Прекрасно пишеш, аплодирам те, Алла!
  • лъвче (Лъки)
    Днес за първи път попаднах на твоите произведения и...се разпаднах от удоволствие!Благодаря за всеки стих!
  • Индиана (Криси)
    Поли, дано е чул и разбрал урока ти!!!
    Отдавна не те бях чела...
    Прегръщам те!
  • smile1 (Валка)
    ivanleko91 (Ангел ) точно го е написал.
    Поздрав за Поезията!
  • ДВАТА_ВЪЛКА (АГОП КАСПАРЯН)
    в кривите огледала, понякога се виждаме като чудовища...!
    и все по често....

    страхотна поезия, Поли...

    поздравления...!
  • ivanleko91 (Ангел Колев)
    Изважда душата този твой стих, Поли!
    Разтърси ме!!!
    Браво!
  • lips_of_angels (Ем)
    И всичко става криво огледало.
    Светът се срутва всеки ден по малко.
    Пълзи студът под топло одеяло
    и заскрежава маската ти жалка,
    и дърпа устните наляво и надясно
    почти до тик в измислена усмивка,
    замръзват сълзите в очите ти опасно...
    Нощта разпъва черната покривка...

    Тази част ми хареса страшно много! Приятно бе да прочета
  • svetlanal (Светлана Лажова)
    да можеш да почувстваш ласката
    на разтопените сълзи по пладне,
    когато слънцето е най във небосвода си,
    когато думите са просто думи (не - спасения),
    когато рибите са просто риби в океана син
    а хората са просто хора (не - видения)...
    А хората...
    Аплодисменти!!!

  • Nella_gold (Нели )
    Типично, както ти го умееш!
  • smile1 (Валка)
    С удоволствие те чета винаги!
  • pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
    За поетичните ти послания, за талантливото ти присъствие в този сайт - моите искрени поздрави и аплодисменти!
  • 5907077 (Валентина Харизанова)
    Страхотна си остави ме без дъх!!!
    Толкова смислено и прекрасно!!!
    Поздрави сърдечни и най-искренни!!!
  • ananel (Нелиса)
    И не трябва! Силно е!
    Много си харесах това:
    че може би те чака някой там, в онази ръж,
    която връща в теб изгубеното време...


  • feia (Вилдан Сефер)
    Съвсем като стих на andrina_mark! Поздрави, неподражаема!
  • yossifova (Весела ЙОСИФОВА)
    "(Известно е, че само във изкуството
    тя – самотата – няма измерения...)"

    !*
    Пак съм тук... С прегръдка!

  • Ена (Елена Гоцева)
    Ох, мине не мине и аз пак съм тук...
    Няма насита... няма отърване от този стих...
    Евалла ти!
  • ВаняИ (Ваня Иванова)
    Зашеметяващ стих! Прочетох пак и пак...Всако строфа носи послание, ако реша да цитирам това, което най-много ми харесва, ще трабва да го препиша цялото! Аподисменти!
  • враната (Маргарита Василева)
    Ще ти кажа само:
    Голяма си Поли!Твърде голяма за преглъщане!
  • Ена (Елена Гоцева)
    Това си е шедьовър!!!
    Толкова истинно, толкова силно и чудесно казано!
    БРАВО ТИ!!!

    ПП Препрочитам... ЛЮБИМО!!!
  • ZAGORA (Диана Кънева)
    Влюбих се в твоята поезия!Бъди благословена!
  • petinka67 (Петя Кръстева)
    Е, как да не те аплодира човвек, м?
    Страхотна си, Поли!!!
  • zelena (Силвия Райчева)
    Ювелирно!!! Остави ме без дъх... Благодаря!
  • yotovava (Валентина Йотова)
    Ех...
    Тази вечер ми е много пълна
    Поздрави.
  • LeChevalier (Тошко)
    Тю, тю. То като холерата било! Заразничко.
  • Sandra_54 (Сандра Неста)
    Чак не знам какво да кажа... Да! Хареса ми!
  • andrina_mark (Аэлла Вихрь-Харпиевна)
    Знам ли, Тоше, но май и аз съм започнала да чета мисли...
  • LeChevalier (Тошко)
    Звучи познато.

    И ти ли за конкурса?
  • Довереница (Дочка Василева)
    "(Известно е, че само във изкуството

    тя – самотата – няма измерения...)"

    Тя може да е всичко или нищо...
    Дори едничкото,което ти остава:
    почти прозорец,стъпка или истина,
    в която да не искаш да повярваш...

    Размисли ме.И ме разпиля на парченца.Благодаря ти за този стих!

  • B-Borisov-Samokova (Борис Борисов)
    Дали бе тук... на таз планета
    Дали във Салвадор... Дали?!
    Разпръсна ми се звездолета...
    помежду стихове- звезди!
  • eva_32 (Ева Корназова)
    Прекрасно! Невероятно! Поздравления!!!

© 2003-2019, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.