Съвсем като в картина на Дали
Самотен клоун... Тъжна лична драма –
полуизмислена, но не полужестока.
Tя, болката от самотата, е голяма...
но най-боли изгубена посока.
И всичко става криво огледало.
Светът се срутва всеки ден по малко.
Пълзи студът под топло одеяло
и заскрежава маската ти жалка,
и дърпа устните наляво и надясно
почти до тик в измислена усмивка,
замръзват сълзите в очите ти опасно...
Нощта разпъва черната покривка,
за да сервира гъсто, черно вино
за теб и двойника ти в огледалото,
за да напомни като в нямо кино,
че сам си с него... и това е... цялото.
Тогава се опитваш да избягаш
във думите – крилати малки птици,
но болката не можеш да надбягаш,
ни да стопиш леда във своите зеници
от дóсега със празното и с пустото
във теб (не - в галактичните селения)...
(Известно е, че само във изкуството
тя – самотата – няма измерения...)
И пак е нощ. Проклета, дива хищница,
разкъсваща и сетните надежди,
превръща пак душата ти на скитница,
подгонила последните копнежи,
да счупиш огледалото и маската
на клоуна (във теб) да се разпадне,
да можеш да почувстваш ласката
на разтопените сълзи по пладне,
когато слънцето е най във небосвода си,
когато думите са просто думи (не - спасения),
когато рибите са просто риби в океана син
а хората са просто хора (не - видения)...
Тогава истински да те докосне някой лъч
и думи някакви да долетят при тебе,
че може би те чака някой там, в онази ръж,
която връща в теб изгубеното време...
И то, завърнало се, някак да прогони
онези хищни, остри нокти на страха,
превърнали в очите на горгона
дори реалната (а не - измислена) луна...
Да ти припомни порива вълшебен,
(и без лъжа, без нужда от прикритие),
че някъде на някой си потребен,
че си за него истинско откритие...
... Но пак нощта от свойто вино носи
за теб и двойника ти в огледалото,
а с виното нахлуват куп въпроси
за теб, за него... края... и началото...
почти по хамлетовски луди и реални,
дори на Дон Кихот приличащи по нещо,
съвсем като в картина на Дали витални,
венчани с болката (от ада по-горещо)...
А отговорите (магнитна диаграма),
пресичащи еклиптиката на сърцето,
превръщат бавно всичко в холограма,
в която се разпадаш на парчета...
Самотен клоун... Знам, денят е празен,
нощта и тя (при толкова звезди във здрача),
повярвай ми, аз знам защо си... смазан,
но (съжалително) не мога да заплача...
© Аэлла Вихрь-Харпиевна All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Страхотна поезия! Благодаря за удоволствието, което ми поднесе, Аелла!!!
-
pianisisimo (Галина Игнатова): 4-01-2014г. 07:54
О, нощта - проклета, дива хищница е много оригинално, пък римуването със скитница е направо фамозно!!!Прочетете стиховете на 14 годишната Петя Дубарова, има какво да научите...
!!!
???
Хм... -
По моята част)) Прекрасно пишеш!!!
-
Скоро не бях идвала на твоята поетична страничка и днес отново осъзнах, колко съм загубила от това. Прекрасно пишеш, аплодирам те, Алла!
-
Днес за първи път попаднах на твоите произведения и...се разпаднах от удоволствие!Благодаря за всеки стих!
-
Поли, дано е чул и разбрал урока ти!!!
Отдавна не те бях чела...
Прегръщам те! -
ivanleko91 (Ангел ) точно го е написал.
Поздрав за Поезията! -
в кривите огледала, понякога се виждаме като чудовища...!
и все по често....
страхотна поезия, Поли...
поздравления...! -
Изважда душата този твой стих, Поли!
Разтърси ме!!!
Браво! -
И всичко става криво огледало.
Светът се срутва всеки ден по малко.
Пълзи студът под топло одеяло
и заскрежава маската ти жалка,
и дърпа устните наляво и надясно
почти до тик в измислена усмивка,
замръзват сълзите в очите ти опасно...
Нощта разпъва черната покривка...
Тази част ми хареса страшно много! Приятно бе да прочета -
да можеш да почувстваш ласката
на разтопените сълзи по пладне,
когато слънцето е най във небосвода си,
когато думите са просто думи (не - спасения),
когато рибите са просто риби в океана син
а хората са просто хора (не - видения)...
А хората...
Аплодисменти!!!
-
Типично, както ти го умееш!
-
С удоволствие те чета винаги!
-
За поетичните ти послания, за талантливото ти присъствие в този сайт - моите искрени поздрави и аплодисменти!
-
Страхотна си остави ме без дъх!!!
Толкова смислено и прекрасно!!!
Поздрави сърдечни и най-искренни!!! -
И не трябва! Силно е!
Много си харесах това:
че може би те чака някой там, в онази ръж,
която връща в теб изгубеното време...
-
Съвсем като стих на andrina_mark!
Поздрави, неподражаема! -
"(Известно е, че само във изкуството
тя – самотата – няма измерения...)"
!*
Пак съм тук... С прегръдка!
-
Ох, мине не мине и аз пак съм тук...
Няма насита... няма отърване от този стих...
Евалла ти! -
Зашеметяващ стих! Прочетох пак и пак...Всако строфа носи послание, ако реша да цитирам това, което най-много ми харесва, ще трабва да го препиша цялото! Аподисменти!
-
Ще ти кажа само:
Голяма си Поли!Твърде голяма за преглъщане! -
Това си е шедьовър!!!
Толкова истинно, толкова силно и чудесно казано!
БРАВО ТИ!!!
ПП Препрочитам... ЛЮБИМО!!! -
Влюбих се в твоята поезия!Бъди благословена!
-
Е, как да не те аплодира човвек, м?
Страхотна си, Поли!!! -
Ювелирно!!! Остави ме без дъх... Благодаря!
-
Ех...
Тази вечер ми е много пълна
Поздрави. -
Тю, тю. То като холерата било! Заразничко.
-
Чак не знам какво да кажа... Да! Хареса ми!
-
Знам ли, Тоше, но май и аз съм започнала да чета мисли...
-
Звучи познато.
И ти ли за конкурса? -
"(Известно е, че само във изкуството
тя – самотата – няма измерения...)"
Тя може да е всичко или нищо...
Дори едничкото,което ти остава:
почти прозорец,стъпка или истина,
в която да не искаш да повярваш...
Размисли ме.И ме разпиля на парченца.Благодаря ти за този стих!
-
Дали бе тук... на таз планета
Дали във Салвадор... Дали?!
Разпръсна ми се звездолета...
помежду стихове- звезди! -
Прекрасно! Невероятно! Поздравления!!!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
