Самотен клоун... Тъжна лична драма –
полуизмислена, но не полужестока.
Tя, болката от самотата, е голяма...
но най-боли изгубена посока.
И всичко става криво огледало.
Светът се срутва всеки ден по малко.
Пълзи студът под топло одеяло
и заскрежава маската ти жалка,
и дърпа устните наляво и надясно
почти до тик в измислена усмивка,
замръзват сълзите в очите ти опасно...
Нощта разпъва черната покривка, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up