Patrizzia (Надежда Ангелова)
2056 18125
1.07.2023 г., 13:42 ч.

Съвсем "кепенците ще хлопна" 

  Поезия » Философска
192 2 6

Съвсем "кепенците ще хлопна," две котки, куче, мъж и стряха
и вятърът – на слънце опнат, да си бърбори: —" Прави бяха,
онези, дето всеки ден повтаряха ти, че си чудна,
друг ако беше, питай мен, отдавна вече да е луднал.

 

И между манджата, прането, ютия, дворче и градина,
ще си засаждам стих, където те – враните ще го подминат,
такава не, не съм била, ще съумея ли? Едва ли,
да бъда нощем без крила, да гледам денем сериали.

 

И въщност на кого му дреме? Нали пък няма да ми пука,
сред женски делник – дребнотемен. Съседките с поредна клюка,
ще се зарадват още как! Ще кажат: "— Поумня!" - Обаче,
една Луна сред звезден мрак за мене до зори ще плаче.

 

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ви, момичета! Ще пробвам, Акеми. А метлата си ми е единственото превозно средство.
  • За мигрената- орехи. Две шепи оправят всичко а ако и това не помогне препоръчвам полет с метла.
  • мигренозно, но дано да е помогнало
  • Но пък си ги пишеш все такива хубави!
    Оправяй се, Наде!
  • С мигрена съм по-крива от обичайното.
  • Не карай Луната да плаче, не спускай кепенците!
Предложения
: ??:??