Съвършен пейзаж
Картината е съвършено проста,
за да успея да я нарисувам.
Море – като от бабината пафта бронз,
луна – неуловима златна струна,
заспала на небцето тишина,
по-сладка от смокинята съседска.
Ръка... Ръка... Една ръка,
в която се смалявам и раста
до детство.
Рапани, миди, морска пяна.
И пясъкът –
най-тайното ковчеже,
заключил ненаситните следи
на двама ни
между стени от охра вечност.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Даниела Всички права запазени
