Картината е съвършено проста,
за да успея да я нарисувам.
Море – като от бабината пафта бронз,
луна – неуловима златна струна,
заспала на небцето тишина,
по-сладка от смокинята съседска.
Ръка... Ръка... Една ръка,
в която се смалявам и раста
до детство.
Рапани, миди, морска пяна.
И пясъкът –
най-тайното ковчеже,
заключил ненаситните следи
на двама ни
между стени от охра вечност.
© Даниела All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
