5.07.2016 г., 19:59

Съвършенство

992 0 2

 

Почти е невъзможно да преборя 

материалната ни суета.

Потребностите трудно ще оспоря,

преследвайки задачите в деня.

 

Къде отиват моите минути,

които добросъвестно пестях?

Молбите ми остават все нечути -

не мога да се спра! Но не вървях.

 

Слаба съм, отдавна се опитвам

във живия трънак да търся път -

сякаш сол във раните си сипвам!

Но другите не ще ме пощадят!

 

Животът лакомо ме изхабява.

От действия се чувствам автомат.

Стремежите, безсмислени, ме бавят

да открия съвършения си свят!

 

Д.В.

05-07-2016 г.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Десислава Вълова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...