5 июл. 2016 г., 19:59

Съвършенство

994 0 2

 

Почти е невъзможно да преборя 

материалната ни суета.

Потребностите трудно ще оспоря,

преследвайки задачите в деня.

 

Къде отиват моите минути,

които добросъвестно пестях?

Молбите ми остават все нечути -

не мога да се спра! Но не вървях.

 

Слаба съм, отдавна се опитвам

във живия трънак да търся път -

сякаш сол във раните си сипвам!

Но другите не ще ме пощадят!

 

Животът лакомо ме изхабява.

От действия се чувствам автомат.

Стремежите, безсмислени, ме бавят

да открия съвършения си свят!

 

Д.В.

05-07-2016 г.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Десислава Вълова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...