hapka-kapka (Десислава Вълова)
3 101

5 июл. 2016 г., 19:59

Съвършенство

Поэзия

991 0 2

Почти е невъзможно да преборя

материалната ни суета.

Потребностите трудно ще оспоря,

преследвайки задачите в деня.

Къде отиват моите минути,

които добросъвестно пестях?

Молбите ми остават все нечути -

не мога да се спра! Но не вървях.

Слаба съм, отдавна се опитвам

във живия трънак да търся път -

сякаш сол във раните си сипвам!

Но другите не ще ме пощадят!

Животът лакомо ме изхабява.

От действия се чувствам автомат.

Стремежите, безсмислени, ме бавят

да открия съвършения си свят!

Д.В.

05-07-2016 г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поэзия 5.7K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Поэзия 7K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поэзия 4.2K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поэзия 5.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...