Съвършенство

5 июл. 2016 г., 19:59

Поэзия

647 0 2

Почти е невъзможно да преборя

материалната ни суета.

Потребностите трудно ще оспоря,

преследвайки задачите в деня.

Къде отиват моите минути,

които добросъвестно пестях?

Молбите ми остават все нечути -

не мога да се спра! Но не вървях.

Слаба съм, отдавна се опитвам

във живия трънак да търся път -

сякаш сол във раните си сипвам!

Но другите не ще ме пощадят!

Животът лакомо ме изхабява.

От действия се чувствам автомат.

Стремежите, безсмислени, ме бавят

да открия съвършения си свят!

Д.В.

05-07-2016 г.