5 jul 2016, 19:59

Съвършенство

  Poesía
995 0 2

 

Почти е невъзможно да преборя 

материалната ни суета.

Потребностите трудно ще оспоря,

преследвайки задачите в деня.

 

Къде отиват моите минути,

които добросъвестно пестях?

Молбите ми остават все нечути -

не мога да се спра! Но не вървях.

 

Слаба съм, отдавна се опитвам

във живия трънак да търся път -

сякаш сол във раните си сипвам!

Но другите не ще ме пощадят!

 

Животът лакомо ме изхабява.

От действия се чувствам автомат.

Стремежите, безсмислени, ме бавят

да открия съвършения си свят!

 

Д.В.

05-07-2016 г.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Десислава Вълова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...