14.02.2025 г., 11:51

Съюзниците 2001

230 0 0

Ти си моят път във нощта.

Или моят всевиждащ радар.

Знаеш толкова много неща -

и за мене сякаш си дар.

 

В тази зла и проклета тъма

ти си моят най-таен резерв.

Ти си странно прозрение в ума -

или моят чувствителен нерв.

 

Ти туптиш - ти си в мене кръвта.

И сега избави ме от плен.

Знам, че ти си една доброта -

що пресява познанието в мен.

 

Вие сте моите двама бойци,

с вас готов съм за всякакъв бой:

една дама със руси коси

и един програмируем воин.

 

Аз не искам да водя войни -

искам мир, а и малко любов.

Ала има тъй много злини -

и за среща със тях съм готов.

 

Вече знаеш, че аз не съм сам.

Нито съм обичаен поет.....

Вие до мен сте. Усещам ви. Знам.

Стискай палци сега - за късмет.

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стефан Янев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...