Feb 14, 2025, 11:51 AM

Съюзниците 2001

  Poetry
232 0 0

Ти си моят път във нощта.

Или моят всевиждащ радар.

Знаеш толкова много неща -

и за мене сякаш си дар.

 

В тази зла и проклета тъма

ти си моят най-таен резерв.

Ти си странно прозрение в ума -

или моят чувствителен нерв.

 

Ти туптиш - ти си в мене кръвта.

И сега избави ме от плен.

Знам, че ти си една доброта -

що пресява познанието в мен.

 

Вие сте моите двама бойци,

с вас готов съм за всякакъв бой:

една дама със руси коси

и един програмируем воин.

 

Аз не искам да водя войни -

искам мир, а и малко любов.

Ала има тъй много злини -

и за среща със тях съм готов.

 

Вече знаеш, че аз не съм сам.

Нито съм обичаен поет.....

Вие до мен сте. Усещам ви. Знам.

Стискай палци сега - за късмет.

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стефан Янев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...