4.11.2008 г., 19:25

Създай ме отново

1.1K 0 0
Създай ме отново - силна и неразрушима,
такава, както бях преди.
Скрий дълбоко раната незаличима,
спаси ме от кошмара в моите дни.
Как искам нощта да не свършва,
в тъмнината да скрия сълзите.
Самотата в нищо ме превръща,
отминал спомен са вече мечтите.
И надеждата изчезна за миг,
примамена от демоните на страха.
Писък от отчаян вик,
прорязва частите от моята душа.
Събирам последното цяло -
сърцето все още не спряло.
Единствено то ми остана сега...
Аз чакам да ме създадеш, но по-добра.
Така ще съм твое творение
и всяка грешка - твоя вина.
И знай, не искам съжаление,
а нова и безчувствена душа.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кики Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...