Създаваш с мене Човека
Разгръщам онези години,
в които позна самота -
в тях се родиха светини,
дарили ти смях, доброта.
Познавам фаталната грешка,
обвила душата ти в карма -
с нея съдбата ти тежка
направи те по-благодарна.
И днеска тъгата навежда
взора в любов непозната,
но пази дълбока надежда
с плам - ведрина от позлата.
Създаваш с мене Човека
и търсиш с всеки градивност,
защото ръката ти лека
познава какво е невинност.
С радост примесваш тъгата,
че ласка сърцето ти иска -
чувстваш как в тебе жената
в любовна вълна се притиска.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Рибаров Всички права запазени
