25.06.2015 г., 0:01 ч.

Съзерцание 

  Поезия
481 1 5

Прошептяха замлъкнали пориви
и светът размечтан заискри.
Дивна песен от ангелски хорове
дух невидим над нас сътвори.


Бели лотоси с нежност погалени
бяха дланите - в плахост и свян.
Вечерта се усмихна от аленост,
а нощта - в звездолик океан.


И сред кроткия танц на минутите
часове ни обгърнаха в стих.
Като чаша, запълнила скута ми,
през очите си дълго те пих...


(Сбъднати предчувствия)

© Ясен Ведрин Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??