Jun 25, 2015, 12:01 AM

Съзерцание 

  Poetry
472 1 5

Прошептяха замлъкнали пориви
и светът размечтан заискри.
Дивна песен от ангелски хорове
дух невидим над нас сътвори.


Бели лотоси с нежност погалени
бяха дланите - в плахост и свян.
Вечерта се усмихна от аленост,
а нощта - в звездолик океан.


И сред кроткия танц на минутите
часове ни обгърнаха в стих.
Като чаша, запълнила скута ми,
през очите си дълго те пих...


(Сбъднати предчувствия)

© Ясен Ведрин All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??