Прошептяха замлъкнали пориви
и светът размечтан заискри.
Дивна песен от ангелски хорове
дух невидим над нас сътвори.
Бели лотоси с нежност погалени
бяха дланите - в плахост и свян.
Вечерта се усмихна от аленост,
а нощта - в звездолик океан.
И сред кроткия танц на минутите
часове ни обгърнаха в стих.
Като чаша, запълнила скута ми,
през очите си дълго те пих...
(Сбъднати предчувствия)
© Ясен Ведрин Все права защищены