Съзидание

7.03.2018 г., 13:07 ч.

Поезия

5.0 / 1

764 0 0

Невидимо присъствие на светове,
отвъд съзнатото и въпреки разумното,
ти брулиш като есен плодове,
от болки натежали до безумие
и като ураган връхлиташ мислите,
стихйино, бедствено до дъно...
И сякаш ме потапяш в чернилката,
за да премине като кръв по вените
и после да се съзидая, нова
по-силна или навярно просто себе си.
Понякога се питам има ли
едничката надежда да се скрия ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

Бродеща сянка
Ще ти бъда водата и хляба

Бе сезонът на лудата пролет и разсънен шептеше капчукът, бяха тъкмо тревите наболи... На сърцето ми ...
Разстояние

Петнадесет минути ни делят... Едно безкрайно дълго разстояние. Един трънлив и стръмно-труден път. Ед...
Мълчалив монолог

Ще те мълча. Разяждай безразборно. Мълчанието често насърчава. Мълча те гръмогласно и нахално. Мълча...

Още произведения »