radiola (Рада Димова)
176 3129
22.06.2017 г., 9:42 ч.

Съзряване 

  Поезия
2195 23 32

                        Сънувам къщата със лавандулите...

                        и кой ли вятър ми изпрати

                        издайнически капчици по скулите

                        и някакви внезапни аромати...

 

                        Ухае бялото пране на мама,

                        ухае ми на извор и на кладенец

                        и в гърлото засяда нещо нямо,

                        и ми горчи като пелин и бял равнец.

 

                        Черничево-индигови са пръстите

                        на спомените детски по стъклата,

                        не помня точно в кой миг се покръстихме

                        и станахме посестрими с тъгата.

 

                        Но беше лято, сладостно-смущаващо,

                        със мирис на тревисти сенокоси,

                        с луна – ту плачеща, ту обещаваща,

                        с безброй, дошли от нищото, въпроси.

 

                        Сънувам къщата със лавандулите

                        и онова красиво, смутно време,

                        знам – в капчиците мънички по скулите

                        последното детинско лято дреме!

 

                        

© Рада Димова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??