danda (Даниела)
358 1120
19.03.2018 г., 12:18 ч.

Съзряване 

  Поезия » Друга
865 6 9

Узря ми кожата. Най-после

ще има сили за поредния абсурд –

когато се разголвам чак до кости

издържам всъщност всеки студ...

Порасна самотата ми. И си отиде

като дете, открило своя път.

Изпратих я на прага и не се обидих.

Единствено сърцето се обиди, а умът

опъна в кок немирните ми къдри,

подпря клепачите със съвест будна.

Дори се заблудиха някои, че е мъдрост,

но лудост бе. Макар и трудно,

приех я с голите си кости

и стоплих я със най-уютния си студ.

Болеше малко, инак беше просто

да заживея с най-големия абсурд.

© Даниела Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??