danda (Даниела)
358 1120
Mar 19, 2018, 12:18 PM

Съзряване 

  Poetry » Other
866 6 9

Узря ми кожата. Най-после

ще има сили за поредния абсурд –

когато се разголвам чак до кости

издържам всъщност всеки студ...

Порасна самотата ми. И си отиде

като дете, открило своя път.

Изпратих я на прага и не се обидих.

Единствено сърцето се обиди, а умът

опъна в кок немирните ми къдри,

подпря клепачите със съвест будна.

Дори се заблудиха някои, че е мъдрост,

но лудост бе. Макар и трудно,

приех я с голите си кости

и стоплих я със най-уютния си студ.

Болеше малко, инак беше просто

да заживея с най-големия абсурд.

© Даниела All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??