Та... те ти булка, Спасовден!
Решихме неотдавна и без повод
да си направим парти - цялата тайфа.
И бързо, бързо място уточнихме -
отиваме на ресторант, това е!
Бяхме множко, весела компания -
наложи се три маси да сберат в една.
Подтичваха край нас чевръсти сервитьори.
И заваляха едни салати, питиета - все отбрани.
Започнахме с балкански табиет -
надвиквахме се в глас, и после... бурен смях -
закачка след закачка -
дооо... следващата крачка.
Ще се поръчва манджа - на тумбак.
Тогава, не усетих как,
останалите бяха с избора готови -
поръчаха си вкупом - на калпак,
почти във хор - не какво да е,
а кашкавал пане!
Огледах се за миг, зачудих се на
странния им избор - хм, какво ще му ядат?!
То, аз без туй все още лутах се в менюто.
А келнерът седеше чинно отстрани
и чакаше да кажа тежката си дума!
"Какво ли да й ям на тая гума?!"
И в миг, тъй както двоумих се дълго,
бингооо! Набързо се реших -
поръчах някаква си вносна манджа.
И за капак - двойна порция със пържени картофи.
А келнерът не мърда от местото.
Продължихме разговора сладко,
а тоя симпатичен батко
виси ли си, виси до мен!
Погледнах го учудено и `ааа - да кресна,
въздържах се - едва през зъби процедих:
Май не се разбрахме? - шницел по венециански
и двойна порция със пържени картофи!
Странно! Той не мърда. Викам му:
Какво, момче? Тъй ясно ти го рекох?!
Погледнах го отново и видях, че
нещо май бе притеснен, горко му!
А той се окопити и ме пита:
- Сигурна ли сте, госпожо?
Едва не кипнах тоя път!
И отговорих строснато: Амиии, да!
Най-после отлепи със стъпка плаха.
А ние продължихме с наште си задачи.
Дойде мигът - тъй дълго чакан!
Ония будали ядат пане,
а аз - нали съм тарикатка...
О, не! Настана моят час!
Към мене, да ми сервира лично,
келнерът се устреми.
Божкей! Да бях потънала в земята!
Горкият, май го беше хванал страх -
след странния ми избор, шантав...
Върху платото мъдреха се
пържени картофи - куп, без връх.
А някъде до тях... какво си мислите?
Ъ? Да - едно голямо картофено кюфте
и за аромат - в средата със бекон!
Та... те ти булка, Спасовден!
Е, няма да ви кажа как
тайфата реагира!
Но аз пък смях се от сърце!
Голяма тарикатка! Няма как!
да си направим парти - цялата тайфа.
И бързо, бързо място уточнихме -
отиваме на ресторант, това е!
Бяхме множко, весела компания -
наложи се три маси да сберат в една.
Подтичваха край нас чевръсти сервитьори.
И заваляха едни салати, питиета - все отбрани.
Започнахме с балкански табиет -
надвиквахме се в глас, и после... бурен смях -
закачка след закачка -
дооо... следващата крачка.
Ще се поръчва манджа - на тумбак.
Тогава, не усетих как,
останалите бяха с избора готови -
поръчаха си вкупом - на калпак,
почти във хор - не какво да е,
а кашкавал пане!
Огледах се за миг, зачудих се на
странния им избор - хм, какво ще му ядат?!
То, аз без туй все още лутах се в менюто.
А келнерът седеше чинно отстрани
и чакаше да кажа тежката си дума!
"Какво ли да й ям на тая гума?!"
И в миг, тъй както двоумих се дълго,
бингооо! Набързо се реших -
поръчах някаква си вносна манджа.
И за капак - двойна порция със пържени картофи.
А келнерът не мърда от местото.
Продължихме разговора сладко,
а тоя симпатичен батко
виси ли си, виси до мен!
Погледнах го учудено и `ааа - да кресна,
въздържах се - едва през зъби процедих:
Май не се разбрахме? - шницел по венециански
и двойна порция със пържени картофи!
Странно! Той не мърда. Викам му:
Какво, момче? Тъй ясно ти го рекох?!
Погледнах го отново и видях, че
нещо май бе притеснен, горко му!
А той се окопити и ме пита:
- Сигурна ли сте, госпожо?
Едва не кипнах тоя път!
И отговорих строснато: Амиии, да!
Най-после отлепи със стъпка плаха.
А ние продължихме с наште си задачи.
Дойде мигът - тъй дълго чакан!
Ония будали ядат пане,
а аз - нали съм тарикатка...
О, не! Настана моят час!
Към мене, да ми сервира лично,
келнерът се устреми.
Божкей! Да бях потънала в земята!
Горкият, май го беше хванал страх -
след странния ми избор, шантав...
Върху платото мъдреха се
пържени картофи - куп, без връх.
А някъде до тях... какво си мислите?
Ъ? Да - едно голямо картофено кюфте
и за аромат - в средата със бекон!
Та... те ти булка, Спасовден!
Е, няма да ви кажа как
тайфата реагира!
Но аз пък смях се от сърце!
Голяма тарикатка! Няма как!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нели Всички права запазени
Друг път да слушкаш
