8.07.2017 г., 17:57

Тайфата в светлината

424 0 0

заобиколен от мрак, не знам какво да правя 

искам светлина, но тя е далеч 

започвам в тази тъмна нощ да си ридая 

но изведнъж напипвам свещ 

 

о светлина, къде си ти сега  

искам да те стигна  

Но времето минава бавно  

всеки миг душата ми раздира 

 

тази моя свещ, запалих със запалка 

и сърцето ми се стопли, радостно заплака 

но свещта си заминава и бързо изгоря 

и осъзнах, че пак съм в непрогледна тъмнина 

 

но към мен пристигна някой 

и попита за запалка, 

че иска да запали 

останалата му угарка 

 

запалих аз запалката и видях лице 

то се доближи до пламака и го прикри с ръце 

в ръцете имаше фас и заигра искра 

и ей така се появи червена точка светлина 

 

човека благодари и се усмихна благо 

каза че ще тръгва, че е тук за малко само 

аз го спрях и му казах да почака 

тука да остнае, че ме е страх от мрака 

 

той се засмя и ми каза на ухо 

"що не си наприваш огън 

ей там има сухичко дърво" 

аз се хванах и направих 

и то буйно загоря 

и тази тъмна нощ се озари със светлина 

 

обади се той по телефона  

и след това ми каза,  

че повикал още хора   

компания се заражда

  

и така мина тази страшна нощ 

с усмивки и топлина 

и затова обичам моите приятели 

те са най-яката тайфа 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Shappy Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...