Jul 8, 2017, 5:57 PM

Тайфата в светлината 

  Poetry » Free verse
251 0 0

заобиколен от мрак, не знам какво да правя 

искам светлина, но тя е далеч 

започвам в тази тъмна нощ да си ридая 

но изведнъж напипвам свещ 

 

о светлина, къде си ти сега  

искам да те стигна  

Но времето минава бавно  

всеки миг душата ми раздира 

 

тази моя свещ, запалих със запалка 

и сърцето ми се стопли, радостно заплака 

но свещта си заминава и бързо изгоря 

и осъзнах, че пак съм в непрогледна тъмнина 

 

но към мен пристигна някой 

и попита за запалка, 

че иска да запали 

останалата му угарка 

 

запалих аз запалката и видях лице 

то се доближи до пламака и го прикри с ръце 

в ръцете имаше фас и заигра искра 

и ей така се появи червена точка светлина 

 

човека благодари и се усмихна благо 

каза че ще тръгва, че е тук за малко само 

аз го спрях и му казах да почака 

тука да остнае, че ме е страх от мрака 

 

той се засмя и ми каза на ухо 

"що не си наприваш огън 

ей там има сухичко дърво" 

аз се хванах и направих 

и то буйно загоря 

и тази тъмна нощ се озари със светлина 

 

обади се той по телефона  

и след това ми каза,  

че повикал още хора   

компания се заражда

  

и така мина тази страшна нощ 

с усмивки и топлина 

и затова обичам моите приятели 

те са най-яката тайфа 

© Shappy All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??