Тайна
как невидим вървях по брега
на морето от твои желания
като малка сребриста вълна.
Ти не казвай на никой, че плаках!
После с пръсти по водният слой
нарисувах колко много те чакам.
Сложих рамка от лунен покой.
Ще мълча и аз как довя бризът
вик за помощ и твойта ръка,
как момента на първата близост
нарисувахме двама в нощта.
И заключена в нашите устни,
тази тайна твоя образ прие.
Ако някой от нас я изпусне
на скалите крайбрежни и пусти
тя под лунен безглас ще умре.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Илиян Всички права запазени