20 ene 2007, 21:29

Тайна

  Poesía
750 0 7
Между нас нека да си остане
как невидим вървях по брега
на морето от твои желания
като малка сребриста вълна.

Ти не казвай на никой, че плаках!
После с пръсти по водният слой
нарисувах колко много те чакам.
Сложих рамка от лунен покой.

Ще мълча и аз как довя бризът
вик за помощ и твойта ръка,
как момента на първата близост
нарисувахме двама в нощта.

И заключена в нашите устни,
тази тайна твоя образ прие.
Ако някой от нас я изпусне
на скалите крайбрежни и пусти
тя под лунен безглас ще умре.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Илиян Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...