20 янв. 2007 г., 21:29

Тайна

749 0 7
Между нас нека да си остане
как невидим вървях по брега
на морето от твои желания
като малка сребриста вълна.

Ти не казвай на никой, че плаках!
После с пръсти по водният слой
нарисувах колко много те чакам.
Сложих рамка от лунен покой.

Ще мълча и аз как довя бризът
вик за помощ и твойта ръка,
как момента на първата близост
нарисувахме двама в нощта.

И заключена в нашите устни,
тази тайна твоя образ прие.
Ако някой от нас я изпусне
на скалите крайбрежни и пусти
тя под лунен безглас ще умре.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Илиян Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...