Тайна
Идва много отдалече тази тайна неузната.
За една любов, която е в сърцата ни посята.
Тя звъни, разтваря, влиза и живее в нас всевластна –
тъй жадувана и тиха, и велика, и опасна.
И препуска луда, волна, литнала през вековете...
Следвам таз велика тайна. Тя ме вика и ми свети.
Не към бъдното, а дръзко в миналото все ме носи
и обгръща ме безкрайно. Аз обсипвам я с въпроси.
Ти и Аз – Адам и Ева бяхме някога. Тогава
ни изгониха от Рая, но грехът ни продължава...
Пак сме с тебе днеска двама - Ромео и Жулиета
и любовната ни клетва ето трижде пак проклета.
И раздялата се втурна да отмъкне любовта ни,
ала тайнствена и силна тя израстна със смъртта ни.
В Пенчовите „Неразделни” се преселихме тогава.
В кичест явор и в калина любовта ни оцелява.
Питам се - защо се чудиш? Не позна ли в мен Калина?
Иво, моя севда вечна обичта ми не премина.
Виж, в очите ми за тебе пламъчето още свети
и така ще продължава все напред през вековете.
Кой тогава ще отгатне тази тайна неоткрита -
как любов от първи поглед завладява без да пита?
Мойта версия е кратка - с теб били сме неразделни,
затова се търсим лудо през пространства безпределни.
© Стойна Димова Всички права запазени
вниманието и добрите думи!Радвам ви се от сърце, защото за вас съм все още непозната.Тук,между вас, където са събрани толкова поети на едно място,разбрах,че ни свързват сродни души.Щастлива се чувствам между вас!Благодаря ви! Желая на всички лека вечер!