Тайна
Тайна
Идва много отдалече тази тайна неузната.
За една любов, която е в сърцата ни посята.
Тя звъни, разтваря, влиза и живее в нас всевластна –
тъй жадувана и тиха, и велика, и опасна.
И препуска луда, волна, литнала през вековете...
Следвам таз велика тайна. Тя ме вика и ми свети.
Не към бъдното, а дръзко в миналото все ме носи
и обгръща ме безкрайно. Аз обсипвам я с въпроси.
Ти и Аз – Адам и Ева бяхме някога. Тогава
ни изгониха от Рая, но грехът ни продължава...
Пак сме с тебе днеска двама - Ромео и Жулиета
и любовната ни клетва ето трижде пак проклета.
И раздялата се втурна да отмъкне любовта ни,
ала тайнствена и силна тя израстна със смъртта ни.
В Пенчовите „Неразделни” се преселихме тогава.
В кичест явор и в калина любовта ни оцелява.
Питам се - защо се чудиш? Не позна ли в мен Калина?
Иво, моя севда вечна обичта ми не премина.
Виж, в очите ми за тебе пламъчето още свети
и така ще продължава все напред през вековете.
Кой тогава ще отгатне тази тайна неоткрита -
как любов от първи поглед завладява без да пита?
Мойта версия е кратка - с теб били сме неразделни,
затова се търсим лудо през пространства безпределни.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стойна Димова Всички права запазени
