12.05.2015 г., 14:37

Тайна

557 0 3

 

 

 

Подаяния от никого не искам.

Имам всичко -

море, земя, небе...

и душа, в която плискат

радост и тъга. Нощ и ден.

Какво друго ми е нужно?

Обич? С нея съм вдъхновен...

Омраза? Някак ми е чужда...

Лудост? Тя ме прави съвършен...

Младост ми само липсва,

но тя се консумира,

не я раздават...

Каквото е останало от нея

аз го стискам,

но как и докога - не зная...

Това е тайна... на безкрая...

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Василев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Мисана, Ева, благодаря ви от сърце! Топли поздрави от мен!
  • !!!!!!!!!!!!!!!!!!
  • "Какво друго ми е нужно?
    Обич? С нея съм вдъхновен...
    Омраза? Някак ми е чужда...
    Лудост? Тя ме прави съвършен...
    Младост ми само липсва...
    Каквото е останало от нея
    аз го стискам,
    но как и докога - не зная...
    Това е тайна... на безкрая..."

    Впечатляващо поетично ОКО на текста!
    Поздравление, Валентине! В десетката си!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...