12.05.2015 г., 14:37

Тайна

550 0 3

 

 

 

Подаяния от никого не искам.

Имам всичко -

море, земя, небе...

и душа, в която плискат

радост и тъга. Нощ и ден.

Какво друго ми е нужно?

Обич? С нея съм вдъхновен...

Омраза? Някак ми е чужда...

Лудост? Тя ме прави съвършен...

Младост ми само липсва,

но тя се консумира,

не я раздават...

Каквото е останало от нея

аз го стискам,

но как и докога - не зная...

Това е тайна... на безкрая...

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Василев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Мисана, Ева, благодаря ви от сърце! Топли поздрави от мен!
  • !!!!!!!!!!!!!!!!!!
  • "Какво друго ми е нужно?
    Обич? С нея съм вдъхновен...
    Омраза? Някак ми е чужда...
    Лудост? Тя ме прави съвършен...
    Младост ми само липсва...
    Каквото е останало от нея
    аз го стискам,
    но как и докога - не зная...
    Това е тайна... на безкрая..."

    Впечатляващо поетично ОКО на текста!
    Поздравление, Валентине! В десетката си!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...