Подаяния от никого не искам.
Имам всичко -
море, земя, небе...
и душа, в която плискат
радост и тъга. Нощ и ден.
Какво друго ми е нужно?
Обич? С нея съм вдъхновен...
Омраза? Някак ми е чужда...
Лудост? Тя ме прави съвършен...
Младост ми само липсва,
но тя се консумира,
не я раздават...
Каквото е останало от нея
аз го стискам,
но как и докога - не зная...
Това е тайна... на безкрая...
© Валентин Василев All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
