С топлоцветия сутрин лъчите
си разтварят искрите в небето.
Зазоряват в мелодия нотите
от трептенето синьо на утрото.
Зазвънява росата пак бляскава.
Сребролики припяват и клоните
и се люшкат задъхани струните
на бели облаци скрити в крилете.
И земята празнува щастлива
поредното свое разбуждане.
Не върти се, а просто танцува,
заблестяла от цветно светлеене.
Ето, тука е скрита и тайната,
да я знаем и помним ний всички,
че подвластна е цяла Вселената
на човешките чувства и мисли.
Диша слънцето от сърцата ни топли,
и от Любовта ни си пали лъчите.
После изпраща Светлината на дните,
и напомня ни, че във нас са искрите.
Затова е тъй красива дъгата.
Затова вятърът пее, и слънцето грей,
но от всички мелодии във вселената,
най-красивата песен душата я пей!
© Евгения Тодорова Всички права запазени
и от Любовта ни си пали лъчите.
...
Чудесен стих, Джейни*!