Dec 7, 2010, 8:58 PM

Тайната

  Poetry » Other
900 0 10

С топлоцветия сутрин лъчите

си разтварят искрите в небето.

Зазоряват в мелодия нотите

от трептенето синьо на утрото.

Зазвънява росата пак бляскава.

Сребролики припяват и клоните

и се люшкат задъхани струните

на бели облаци скрити в крилете.

И земята празнува щастлива

поредното свое разбуждане.

Не върти се, а просто танцува,

заблестяла от цветно светлеене.

Ето, тука е скрита и тайната,

да я знаем и помним ний всички,

че подвластна е цяла Вселената

на човешките чувства и мисли.

Диша слънцето от сърцата ни топли,

и от Любовта ни си пали лъчите.

После изпраща Светлината на дните,

и напомня ни, че във нас са искрите.

Затова е тъй красива дъгата.

Затова вятърът пее, и слънцето грей,

но от всички мелодии във вселената,

най-красивата песен душата я пей!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Евгения Тодорова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...