Тайната вечеря
ТАЙНАТА ВЕЧЕРЯ
Вечерям сам. Нощта над мен е лунна.
Вечерям – хляб и лук. И вино – в рог.
А можех… Можех аз да Те целуна
и да извикам: – Дръжте този Бог!
И да оголи стражата кинжали,
насочени към Твоите гърди.
Очаквал ли си, Господи? Едва ли –
тъй Юда точно Теб да подреди?
Аз бях до Теб – бях винаги на метър.
Но днес, Иисусе, друго ме боли –
заплюха ме Йоан, Матей и Петър
във оня час на третите петли.
Как плаках аз над празното Ти ложе,
когато Ти пое към онзи свят…
Две хиляди лета се моля: – Боже,
изтрий от мене черния печат?
И се разнася славата ми лоша.
От виното ми даже ме е гнус…
И стискам в шепа точно трийсет гроша.
И всяка нощ вечерям без Иисус.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Станков Всички права запазени
