Ранените залези мислят
за слънцата, докрай изцедени.
За погазени яростно смисли.
И боли ги за теб и за мене.
Ранените залези вият -
сто вълчици с изядени рожби.
Отмъстително утрото пият.
То възкръсва. Не вижда ли Вождът?
Ранените залези плачат.
Много дни са удавени в тях.
И вината остава сираче.
Но без умисъл - няма и грях.
Ранените залези в песен
отделиха надежда от плява.
Некрологът увисва обесен.
На четир'стия ден ги опяват.
Ранените залези молят се
пръстта да е щедро скроена.
И милосърдни сестри да са солите.
Да подготвят крила за летене.
© Елена Биларева Всички права запазени