Ранените залези мислят
за слънцата, докрай изцедени.
За погазени яростно смисли.
И боли ги за теб и за мене.
Ранените залези вият -
сто вълчици с изядени рожби.
Отмъстително утрото пият.
То възкръсва. Не вижда ли Вождът?
Ранените залези плачат.
Много дни са удавени в тях.
И вината остава сираче.
Но без умисъл - няма и грях. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up